2 июн. 2010 г., 12:11

Чай в пустинята 

  Проза » Литературные очерки
1876 0 4
4 мин за четене
От днес вече Авторът няма нужда от Блог. Сега той иска да ви признае, искрено, и дори леко отчаяно, че всъщност никак не му е безразлично как и кога неговото послание ще стигне до вас. Всъщност това, което той желае от цялото си сърце е, понякога вие да не “клипвате” върху текста му. Омръзна му да идвате при него, след като сте ходили другаде! Не иска повече да четете неговите изповеди между другото, с половин око, да сричате, без да сте готови, да си съставяте мнение, да вдигате бързо палци за “да” и “не”, да казвате “ужасно” и “браво”. На него му омръзна да изглежда като натрапник, докато четете новините по мрежата. Страхотно му писна да попадате при него сутрин, докато си отваряте Фейсбука, по обед, когато ви писне от работа в офиса, или вечер, докато се уговаряте с някого в скайп. Сега вече Авторът е ужасно загрижен, че всеки път, когато се спънете в някоя негова по-особена дума, просто го заменяте с друг, също толкова интересен, според вас, също толкова талантлив и честен Автор. К ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ема Венева Все права защищены

Предложения
: ??:??