ЧАКАЛЪТ
Цяла нощ бе валяло сняг. Дебел пласт покриваше селото. Още отрано майка бе излязла да разрива. В старостта силите я напускаха. Особено след недоспиване. И как можеше да спи, като краката ù се гърчиха цяла нощ и белките не спряха да тропат по тавана на къщата, измъчвани от глада? В опразващото се от хора село белките застрашително се множаха, появиха се лисици и чакали. Нямаше кой да ги безпокои и те ставаха все по-нагли. Не може да се опази ни кокошка, ни яйце в полозите от тази напаст. Всичко чака на човешкия труд. Кърищата отдавна са обрасли в буренаци, къпинак, шипки, глог, бъзе и коприва. Над преспите останаха да стърчат само магарешките бодили.
Греблото стържеше по напукания от годините цимент, край пътеките се трупахаснежните грамади. Майка изправя вдървения си от продължителното навеждане кръст, поема дълбоко дъх и кълне злочестата си съдба, обрекла я на самотия и старческа немощ в това забравено от бога село.
Посъбрала малко сили, започва пак, защото в двора кокошките ч ...