13 авг. 2009 г., 12:29

Част I 

  Проза » Другие
929 0 4
2 мин за четене
Вече разбирам каква е цената... Вече знам, че съм напълно сама... Сама гоня хората от сърцето си... Сама избирам да съм напълно сама... И толкова много плащах вече, че потънах в дългове до живот. А лихвата на сърцето за цялата болка, която съм му причинила, е с тройна надценка...
Веднъж, не беше много отдавна, една мъничка, ама мъничка мисъл се превърна в реалност... Иска ми се да разкажа историята, та да разберат всички колко красиво беше това... Думите не стигат, за да опишат приказката, която ми се случи... Може би единственото хубаво нещо, което някога ми се е случвало...
Бях сервитьорка в кафе "Фокет" в самия център на Бургас. И както повечето добре изглеждащи сервитьорки си имах доста обожатели. Бих ги нарекла тълпа от оптимисти, които си мислеха, че могат да бъдат с мен, но това си бяха напразни надежди...
Един ден се появи поредният отворко, със големи очила и още по-голямо самочувствие... Забелязах, не свали очилата.
- Кога ще ходим на кафе? - мъжествен и спокоен глас. Беше си ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нямам Все права защищены

Предложения
: ??:??