Вече разбирам каква е цената... Вече знам, че съм напълно сама... Сама гоня хората от сърцето си... Сама избирам да съм напълно сама... И толкова много плащах вече, че потънах в дългове до живот. А лихвата на сърцето за цялата болка, която съм му причинила, е с тройна надценка...
      Веднъж, не беше много отдавна, една мъничка, ама мъничка мисъл се превърна в реалност... Иска ми се да разкажа историята, та да разберат всички колко красиво беше това... Думите не стигат, за да опишат приказката, която ми се случи... Може би единственото хубаво нещо, което някога ми се е случвало...
        
       
       Бях сервитьорка в кафе "Фокет" в самия център на Бургас. И както повечето добре изглеждащи сервитьорки си имах доста обожатели. Бих ги нарекла тълпа от оптимисти, които си мислеха, че могат да бъдат с мен, но това си бяха напразни надежди...
       Един ден се появи поредният отворко, със големи очила и още по-голямо самочувствие... Забелязах, не свали очилата.
- Кога ще ходим на кафе? - мъжествен и спокоен глас. Беше сигурен в себе си, не очакваше отказ.
- Надали това ще се случи, доста съм заета.
- Ще намериш време за мен, няма жена, която да не иска да излезе с мен. Мен ме канят на срещи, аз не се занимавам особено.
- И аз специална ли трябва да се чувствам след като вече си ме поканил?
- Да, разбира се!
    Гледам да се измъкна и си намирам някакво занимание. Не искам да ме занимава. Дразни ме! Толкова е самоуверен, няма съмнение, че се мисли за голям плейбой. Сменя жените като носни кърпички и си мисли, че ще му се вържа.
    Ужас! Той не спира да идва. Прави се на много велик пред приятелчетата си. Не искам да  го виждам. Дразни ме, бе! Даде ми визитката си... Симеон Станчев Драгиев... скайп... gsm...
- Ще чакам да ми се обадиш, няма как да не го направиш...
- Ще има да чакаш, к'во си мислиш, че ще съм поредната сервитьорка, която се връзва на номера, няма да стане!
      Защо, по дяволите, не ме остави на мира? Не разбра ли, че нямам намерение да съм поредната, от която ще се възползва? Чудя се какво ли ще стане, ако някой като него се влюби наистина? Но това няма значение, няма да съм аз тази, която ще го учи как се обича...