И пак е декември, две години от онзи паметен ден, един ден след рожденият му ден, в който той й писа. Даже и не беше си мечтала за това да общува с него. Две години преди онзи паметен декември го беше  видяла за първи път. Любов от пръв поглед -  нима съществуваше? Беше чела много за такава любов, беше гледала филми, но дори и не предполагаше, че някога ще изпита това чувство – чувство на обладаване, на  жадуване, на очакване, на копнеж да го вижда, да говори с него, да го усеща, да го чувства дори и от разстояние. Мечтаеше да бъдат заедно и да правят онези простички неща, които правят влюбените -  да се докосват, да се сливат в страстни целувки и не само. Мечти  присъщи за всеки влюбен, може би, но при нея беше за първи път. Изпитвала ли бе любов преди това? Не - всичко беше просто заместител на любов.  Беше водена  от онзи страх от самотата, който те принуждава да намериш човек до теб, за да не си сам. И въпреки всичко тя беше сама – сама сред тълпата и душата й бавно умираше в очакване на любовта. 
И все пак й се случи, но всичко беше за толкова кратко, а после той замълча. Мълчанието му я убиваше бавно, душата й умираше, защото тя не искаше да живее без него. Но защо мълчеше? Уплашен ли беше? Нямаше отговор на тези въпроси.
И ето я две години след най- щастливите мигове в нейният живот. Тя е в болница някъде из България и пак мисли за него и неговото мълчание. Едва не умря на операционната маса от загуба на кръв, но все пак оцеля. Защо ли? 
Сега е в парка на болницата и пуши. Задуха силен вятър– предвестник на зимата. Толкова силен и пронизващо студен беше той, че обхвана всяка фибра от тялото й, а него го нямаше до нея, за да стопли ръцете й - премръзнали и вкочанени. Вятър - пронизващ и студен като неговото мълчание. „Защо мълчиш, любов моя?“ - се питаше тя- „Аз исках да съм твоят подарък и ти моят за рождените ни дни, за коледа, за имените ни дни и за всеки ден от оставащият ни живот. Честит рожден ден, моя Любов! Липсваш ми до болка. Без теб съм сама в този свят, а мълчанието ти ме убива и ме вледенява като леденият вятър, който вилнее вън. Честит рожден ден, моя Любов! Да те забравя!? Как? А трябва ли? Не мога! Честит рожден ден! “

https://www.youtube.com/watch?v=4b2f0VRGJT0&feature=share