Конкурс:
Мълчанието
Здравейте майстори на перото. Новото предизвикателство е зададено от Довереница.
Ето какво ни казва тя за него:
"Мълчанието като щит, като оръжие, като средство за комуникация, като пазител на тайни или каквото е вашето усещане за него. Разказ, в чийто сюжет мълчанието е главен герой, причина или следствие. Без ограничение в размера."
За да няма недоразумения, диалозите в разказите са разрешени.
Бел. модератора: Надявам се да участват само завършени разкази, без обещания за продължения, линкове към предишни или последващи произведения. Всякакви опити за печелене на гласове извън творбата няма да бъдат толерирани.
Успех на участниците!
Общи условия за Предизвикателствата:
- Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
- Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
- Предизвикателството се създава от модератор, който отговаря за популяризиранто му и спазване на реда. Модераторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на предизвикателството. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
- След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в предизвикателството. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
- Задаващият темата няма право да участва.
Проза
28 ноября 2019 г. в 15:00
20 января 2020 г. в 23:59
25 января 2020 г. в 23:59
Сразу после утверждения
1
Все зарегистрированные
2
Число голосов
Закончил
Класация
17 результатов
1
место (35 48.0%)
Гастрит на нервна почва
Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в стомаха ѝ вреше, сякаш десет дявола играеха на „тука има – тука няма“. Постоянно ѝ се повръщаше. Беше ходила при селската знахарка, да ѝ гледа на жаба дали е бременна, защото някой ѝ беше казал, че те ...
3528
28
84
4
место (11 24.0%)
Сестра ми
Намибия – пустинята се е ширнала като пясъчно езеро. Стъпки – самотни, дребни прекосяват дюните, спират се. Оазисът – реален или не? Камили, шатри и маймуни – досадници малки, които обичат да крадат храната. Нощта е тиха, небето – огнено.
Вождът се изправя – взел е решение – „ще бъде низвергната”. „ ...
Вождът се изправя – взел е решение – „ще бъде низвергната”. „ ...
1455
1
9
5
место (6 12.3%)
Мълчаливо писмо
Най-накрая намери сили да прочете писмото. Стоеше на дъното в нощното ѝ шкафче почти година. Днес сънува баща си за пореден път и реши, че е настъпил момента, в който трябва да събере сили и да се изправи срещу страха си от неочакваното. Да прочете думите, които биха внесли у душата ѝ вихрушка от ем ...
2385
6
18
6
место (6 13.4%)
Мълчание :)?
Господин Дон Робъртсън е едно такова малко човече. Лежи си в леглото и се усмихва. Не може да говори. Измучава отвреме-навреме. Казаха ми, че от няколко години има Алцхаймер. Вече не може нищо да прави, освен да се усмихва, като му кажеш името и да кърши ръце безпомощно. Другите студенти-сестри, пък ...
1126
4
11
7
место (4 13.0%)
Изборът
Беше май 1970-та. Соня току-що бе навършила осемнадесет години. Предстоеше й да гласува за пръв път в политическите избори на Народна република България, както тогава се наричаше сегашната Република България. Като повечето хора на нейната възраст и тя вече беше разбрала, че с изборите, които се пров ...
1476
4
13
8
место (4 13.4%)
Защо, Господи
Поканих Го:
– Ела, Господи, седни на тази маса, бъди ми гост и дай ми хляба наш насъщен, с който ме даряваш всеки ден!
Дойде и седна срещу мен. Винаги идва, когато Го викам.
Нахраних се, раздигнах масата и отново седнах.
Гледахме се и мълчахме. След малко Той стана. Стори ми се, че каза, но може и д ...
– Ела, Господи, седни на тази маса, бъди ми гост и дай ми хляба наш насъщен, с който ме даряваш всеки ден!
Дойде и седна срещу мен. Винаги идва, когато Го викам.
Нахраних се, раздигнах масата и отново седнах.
Гледахме се и мълчахме. След малко Той стана. Стори ми се, че каза, но може и д ...
1090
1
4
9
место (3 5.3%)
Семейна скука
- Искаш ли да отидем на кафе? – чу гласа на жена си.
Той кимна в знак на съгласие. Днес беше Неделя и предложението ѝ не го учуди. Имаха си любимо барче, което от години посещаваха.
Стана от дивана, остави вестника и се отправи към банята. До десет минути щеше да е готов.
Тя скочи чевръсто. Знаеше, ...
Той кимна в знак на съгласие. Днес беше Неделя и предложението ѝ не го учуди. Имаха си любимо барче, което от години посещаваха.
Стана от дивана, остави вестника и се отправи към банята. До десет минути щеше да е готов.
Тя скочи чевръсто. Знаеше, ...
1372
2
19
11
место (3 7.5%)
Тези, които живеят на улицата
Пешо Хамстера обичаше поезията, или още по-точно казано, тя направо бе смисълът на живота му. Докато един ден не прописа и сам... В началото складираше всичко само в тетрадките, но сърфирайки из поетичните сайтове, не веднъж си мислеше, че може би трябва да пробва и той.
И ето, че един ден наистина ...
И ето, че един ден наистина ...
963
1
20
13
место (2 6.3%)
Честит рожден ден
И пак е декември, две години от онзи паметен ден, един ден след рожденият му ден, в който той й писа. Даже и не беше си мечтала за това да общува с него. Две години преди онзи паметен декември го беше видяла за първи път. Любов от пръв поглед - нима съществуваше? Беше чела много за такава любов, беш ...
968
1
2
14
место (2 5.9%)
Палач и спасение...
Шамарът изплющя като камшик и разцепи тишината. Марина се стовари на земята, скри болезненото място с ледените си ръце, сви се на кълбо и притихнала зачака бесът на Огнян да я връхлети като цунами. Очакването продължи секунда. Последваха ритници гарнирани с ругатни, обиди и крясъци излизащи от устат ...
862
1
5
15
место (1 4.0%)
Елия
Август. Слънцето се бе разпрострялo над града, господстващо и жарко, опровергавайки всички прогнози за дъжд. Дори облаците сякаш бяха безпомощни пред неговото могъщество. Първите капки изглеждаха почти нереални. Огромни, тежки, забързано оформиха щрихите на летния дъжд и със замах задраскаха пейзажа ...
1213
1
7
16
место (1 2.0%)
Мълчанието на Вероника
Съдия Мартин Стоевски влезе в залата и седна на мястото си. Чукна с чукчето и даде ход на делото. Делото беше за убийството на Лили Стоянова. Преди няколко месеца намериха жената прободена с касапски нож в дома и. Съпругът и беше главният заподозрян. За никого от кооперацията, където живееха не беше ...
1294
2
9
17
место (1 2.1%)
Какво ти направих?
Чакаше я вече от една цяла седмица…, но нея я нямаше. Утре ще станат осем дена, и пак безмилостно ще се отбележи във въображаемия му календар. Плаче заради нейното отсъствие, все едно е едно голямо дете, и не разбира защо така му се е ядосала толкова дълго време. Държал ce e добре, затова си мислеше ...
1122
8
18
место (1 5.3%)
Мълчанието
Момичешка усмивка от облекчение. Отражение на борова горичка и ясно небе. Млад мъж,застанал на пътя на товарен влак. Числото 3095 се мяркаше в уплашения й поглед. Тясно пространство,на което трудно се разминавали двама. Тишина. Тих немощен шепот. Безуспешни опити за бягство. Вкусът на свободата. Цен ...
952
19
место (0 )
Секундарникът
Агоп Навасатардян беше часовникар. Неговата работилничка беше точно на ъгъла, срещу малкото калдъръмено площадче в Старият Град на Пловдив. Той работеше упорито и само,за да опровергае битуващото обществено мнение, че арменец не работи. Агоп беше минал вече възрастта на влюбванията. Така и не намери ...
945
1
8
21
место (0 )
Някой да ме чуе
Да бъда ли, да не бъда ли... въпросът винаги е един и същи, и всеки път някой друг решава за мен. А аз? Мен пита ли ме някой какво ми е на душата? Не мога да решавам за себе си, съществуването ми винаги зависи от някой друг. Кой съм аз? Какво съм? Понякога се улавям, че се съмнявам - съществувам ли ...
1077
2
22
место (0 )
Мълчанието на ореха
В ръката си търкалям орех. В мислите се питам : “ Ще бъде ли здрав и вкусен, когато го разчупя?”. Надявам се да е така просто, за да бъда удовлетворена. А той насреща ми мълчи. Трудно е да го пропукам. Опитвам да го счупя, но ръката ми почервенява. Пулсът ми се ускорява, защото вътре в мен се поражд ...
1053
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
