- Червена шапчице, накъде си тръгнала? - питаше  горският клефук, наричан от баснописците вълк. Тя не му отговари; едно на ръка, че беше тъп като маруля, освен това устата му смърдеше на гето.  Клефукът обаче нямаше намерение да се отказва току- така:
- Чакай да се сетя...отиваш при баба си да й занесеш топъл щрудел, пилешка супа и бутилка вино от Сполучливата реколта. Познах, нали?
Ега ти късмета, въздъхна наум Шапчицата, от всички тъпанари да срещна най-вдлъбнатия! Пада ми се: мама ми даде парички да отида до баба с такси, а аз реших да си ги пестя за спа-почивката в Раднево, и ето ме сега тук с тоя рунтав пърделник! Ако не го разкарам, ще ми изпили нервите!
- Не, Вълчо, отивам при вуйчо Петър. Той е страшен ловец - от двеста метра бълха  в окото уцелва. Ако искаш, мога да ви запозная - вълците са му любими.
-Шапка ли си, таке ли си - нямаш грам въображение! Всеки път ми минаваш с номера  за някой чичо или вуйчо, и всичките са братовчеди на Таню Киряков! Какво го скатаваш онзи дърт прилеп баба ти?! Не ти ли е хрумвало, че вместо нейният гранясал задник бих предпочел съдържанието на кошничката? 
-Добре де, хвана ме -  отивам при баба, която живее в гората, за да й занеса храна. Преди две седмици се натрови с препарат за прозорци и оттогава не е слагала нищо в уста! Освен това задникът й не е гранясал! Пък! - тропна сърдито с краче Шапчицата. Което въобще не впечатли вълкът:
-Ски'й к'во, не ми тропай с крака да не почна аз да тропам!!! Мислиш ли, че те срещнах случайно? От миналата сряда предиобед дебна кога ще минеш. Не ми пука за дъртия прилеп но виж, майка ти прави страхотен щрудел. Така че ти, точно сега, без хън-мън, ще ми предадеш кошничката си, в замяна на което ще оставя баба ти на мира! Иначе ще я разфасовам до приемлив търговски вид! 
Егати, как са я прецакали тази приказка,  помисли си момичето, но даде на вълка кошничката. Той нахално благодари и си тръгна,  а Шапчицата продължи към баба си. Налагаше се да импровизира, иначе и тази вечер старата жена щеше да си легне гладна, а това е кофти за метаболизма. Реши да набере гъби и да й сготви гъбена чорбица. Проблемът беше, че вълкът й беше отмъкнал кошничката и нямаше къде да ги слага. По едно време й присветна, тя си свали шапчицата и започна да събира гъбките в нея. За нула време я напълни и, доволна, пое към горската къщурка под двата бора, край големия водопад. Завари баба си да чисти прозорците с друг препарат, който не натравяше, а само предизвикваше алергична реакция - в лицето приличаше на хвърлено от 14-тия етаж цвекло. Като я видя, цвеклото се умили и почти заприлича на старческо лице.
-Милото внуче на баба! Само ти не ме забрави, само ти се грижиш за мен! 
- Ами...кажи, баба, тенкю по този случай! - каза Шапчицата, и двете се засмяха на рекламната си закачка. -Всъщност, бабо, този път ти нося само гъбки, защото вълкът ми взе кошничката.
-Луда крава да го стъпче, сойки карантиите му да разнасят на този непрокопсаник! - разлюти са бабата - а ти не можа ли да му избягаш?!
-Не, днес съм с високите токчета...но нищо, ще ти наготвя чудно хубава гъбена чорбица. Ето, виж - цяла шапка съм ти набрала.
- Благодаря ти, мило мое момиче, но не ми се яде супа с пърхот и косми! Ще си направя качамак от борови изрезки, Кольо горския ми донесе половин кубик.
Червената шапчица се натъжи неимоверно, освен това се ядоса на вълка - заради неговата лакомия любимата й баба щеше да се прави на бобър. Закле се да му отмъсти по най-гадния червеношапчешки начин.  
=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=--=-=-=-=-=
Точно след две седмици, по икиндия, Червената шапчица подскачаше весело по горската пътечка, а в ръката й се полюшваше нова кошничка. Настроението й бе така ведро, сякаш след малко нямаше да срещне тъпия лош клефук, който баснописците за улеснение наричаха вълк. И ето, че зад един завой той внезапно изскочи, или поне си мислеше, че е внезапно - всички знаеха, ча това му е любимото място за засада. Червената шапчица далеч не беше единствената рекетирана: клефукът бомбеше наред горските твари, нямаше хралупа да не е пропищяла от него. 
- Здравей, скъпа моя! - започна той толкова мазно, че две лисици наблизо се подхлъзнаха и се пребиха на равно. - Радвам се да те видя отново! Не знам как го правиш, но винаги ме срещаш, когато съм изпаднал в абстиненция за щрудела на майка ти. Благодаря ти от името на стомаха си!
- За съжаление, Вълчо, този път мама прегори щрудела и едва ли ще ти хареса. Направо е на въглен. Ако искаш обаче, имам ябълки...
- Да ти приличам на Стив Джобс?!!? Прегорял-непрегорял, давай го насам, а ябълките да ги хрупа баба ти! Стига да са й останали зъби де - и се захили на остроумието си. Шапчицата въздъхна, бръкна в кошничката и подаде на вълка един боядисан в черно камък, който предварително беше подготвила. Вълкът се нахвърли лакомо върху него и го заръфа, и след малко зъбите му се търкаляха по пътечката. Цялата му муцуна плувна в кръв, все едно беше нарекъл Андрея "курва" в присъствието на Кубрат Пулев.
-Ауууу, фафо фапрафи фъф фъбите ми, Ферфена Фапчицее!!? - зави беззъбо несретникът.
- Много поздрави от баба ми Вълчо! - жизнерадостно каза момичето - а също така от ченето й. Ако те интересува адреса на добър зъболекар, мога да те препоръчам на чичо Петър. Онзи, същият, дето бил братовчед на Таню Киряков.
- Фе те фаркъсам, и фафа ти фе фазкъсам...
- Успех! - каза Шапчицата - и не забравяй да си точиш ченето преди лов.
Вълкът преглътна и унизено взе визитката на чичо Петър, който всъщност не беше никакъя зъболекар, а шофьор на тир, но не пропускаше възможността между два курса да се отдаде на любимото си хоби - стрелбата по хищници. Имаше скъпа ловна пушка с оптически мерник, с която можеше да уцели бълха в окото от цели 200 метра.