5 min reading
- Червена шапчице, накъде си тръгнала? - питаше горският клефук, наричан от баснописците вълк. Тя не му отговари; едно на ръка, че беше тъп като маруля, освен това устата му смърдеше на гето. Клефукът обаче нямаше намерение да се отказва току- така:
- Чакай да се сетя...отиваш при баба си да й занесеш топъл щрудел, пилешка супа и бутилка вино от Сполучливата реколта. Познах, нали?
Ега ти късмета, въздъхна наум Шапчицата, от всички тъпанари да срещна най-вдлъбнатия! Пада ми се: мама ми даде парички да отида до баба с такси, а аз реших да си ги пестя за спа-почивката в Раднево, и ето ме сега тук с тоя рунтав пърделник! Ако не го разкарам, ще ми изпили нервите!
- Не, Вълчо, отивам при вуйчо Петър. Той е страшен ловец - от двеста метра бълха в окото уцелва. Ако искаш, мога да ви запозная - вълците са му любими.
-Шапка ли си, таке ли си - нямаш грам въображение! Всеки път ми минаваш с номера за някой чичо или вуйчо, и всичките са братовчеди на Таню Киряков! Какво го скатаваш онзи дърт приле ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up