(Почти по Джером)

Една светла лондонска сутрин, в която лекият ветрец, изпълнен с аромат на теменужки и прано бельо, гали ушите на минувачите, а пролетта навява двусмислени надежди, нищо не подсказва катастрофата, която предстои да се развие в дома на семейство Поджър.
Ставайки от закуска, чичо Поджър изрича фаталните думи:
- А някои хора, представете си, даже наемат майстори да им свършат такава дребна работа.
При тези думи леля Мария става от масата и заявява на децата да се хранят по-бързо, защото ще заминат на село при баба си, където ще се наложи да прекарат до края на седмицата. Споменът от последния подвиг на чичо Поджьр - коването на пирон - още не е зараснал, както и раните по пръстите на чичото.
Чичо Поджър започва да крещи и обяснява, че само се вдига паника, когато трябва да се свърши и най-дребната работа, след което заявява да се махат веднага и то по-бързо, за да не му пречат да свърши работата на спокойствие - сам!
Тези думи разколебават леля Мария, която започва да се притеснява да не се стигне до смъртен случай. Така, тя за втори път в живота си извършва огромна грешка, като остава заедно с децата у дома.

Чичо Поджър започва веднага да действа.
-Уил, изнеси креслото, Джим, масата, Том, свали картините!
Самият Поджър се опитва да избута навън огромния шкаф. Скоро всички усилия на фамилията се концентрират върху именно върху шкафа. След като петнайсет минути преминават без видима реакция от страна на последния, леля Мария внася ценното предложение първо да го изпразнят от съдържанието му. В коридора се образува внушителна по размери купчина от стари дрехи, рибарски принадлежности, чифт 15 фунтови гири, чугунена плоча от изхвърлената преди 10 години готварска печка, както и двадесетина тухли, които чичо Поджър е прибрал в годините на своята младост от неизвестни съображения. След като шкафа е окончателно изпразнен, фамилията отново започва да го тормози. Той се съпротивлява героично, но колективните усилия надделяват. Успяват да изнесат в коридора голяма част от него, а именно страничната му стена и половината врата. Останалата половина виси на полуизкъртената си панта и удря чичо Поджър по главата всеки път, когато той минава под нея. Това увеличава естественото му раздразнение и той крещи. на всички, че са некадърници не могат едно шкафче да изнесат без, да го повредят, така е то, когато всички само гледат, а той се мъч... При поредното минаване вратата го цапва през лицето и го принуждава да млъкне изненадан, защото от носа му потича кръв. Фамилията се разтичва да търся памук, а прислужничката се сеща, че на рани се налага пепел. С лопатка от камината тя гребва от пепелта и е вече толкова объркана, че се опитва да я напъха заедно с лопатката в носа на страдалеца. Не успява напълно, защото в момента на манипулацията той кихва и с омазаната си с кръв и пепел физиономия заприличва на индианец в бойни цветове. Чичо Поджър отблъсква струпалата се около него фамилия и крещейки, че тук всички искат да го убият за да пипнат наследството му, тръгва да се мие. Докато минава през коридора, на вратата се звъни и той отваря. Отвън е пощальон, който изпуска чантата си и хуква надолу по стълбите. 
- Какво им става днес на тия хора? - мърмори чичо Поджър, плисва си две шепи вода и се връща на бойното поле. Там децата са насядали и гледат омърлушено. Тази възмутителна гледка отново вбесява Чичо Поджър и той започва да крещи, че тук само чакат да излезе и започват да мързелуват, но... Том го прекъсва и кротичко обяснява, че току-що са установили, че шкафът е вграден и няма как да го изнесат без съществена част от стената. Главата на семейството, продължавайки да беснее, обяснява, че когато една работа е започната, тя трябва да се довърши докрай.

След около половин час работата наистина е свършена и като резултат в коридора се е образувала още една купчина, този път от трески, а стаята на чичо Поджър се оказва свързана с голямата спалня чрез един портал с неправилна форма.

Междувременно взвод лондонски „бобита“ е заел позиция в храстите около къщата и очаква команда за атака. Информацията, с която разполага полицията от пелтечещия пощальон, е съвсем конкретна. В къщата вилнее Бостънският удушвач, Джек Изкормавача или Годзила, но най-вероятно и тримата заедно. Сержантът проклина спокойния 19-ти век, в който няма нито специализирани отряди за борба с тероризма, нито бронежилетки или поне гранати със сълзотворен газ. Тихичко промърморва молитва и дава команда за атака.
Нахлуващите през прозорци и врати бобита заварват фамилията кротко да обсъжда новото вътрешно разпределение на къщата. За оправдание на акцията и средствата на данъкоплатците арестуват чичо Поджър като най-подозрителен, до изясняване на обстоятелствата. 

На другата сутрин съдия Уилямс дълго прехвърля листовете от папката с надпис "Случай Поджър". Всред противоречащите си свидетелски показания единственият документ, чието съдържание той оценява като достоверно, е молба, написана и подписана от леля Мария, в която тя горещо умолява Негова Светлост да задържи горкия ù съпруг поне до края на седмицата, за да може бригадата майстори на спокойствие да приведе къщата във вид, в който почтеното семейство ще може отново да я обитава.

Молбата ù е удовлетворена.