(Почти по Джером)
Една светла лондонска сутрин, в която лекият ветрец, изпълнен с аромат на теменужки и прано бельо, гали ушите на минувачите, а пролетта навява двусмислени надежди, нищо не подсказва катастрофата, която предстои да се развие в дома на семейство Поджър.
Ставайки от закуска, чичо Поджър изрича фаталните думи:
- А някои хора, представете си, даже наемат майстори да им свършат такава дребна работа.
При тези думи леля Мария става от масата и заявява на децата да се хранят по-бързо, защото ще заминат на село при баба си, където ще се наложи да прекарат до края на седмицата. Споменът от последния подвиг на чичо Поджьр - коването на пирон - още не е зараснал, както и раните по пръстите на чичото.
Чичо Поджър започва да крещи и обяснява, че само се вдига паника, когато трябва да се свърши и най-дребната работа, след което заявява да се махат веднага и то по-бързо, за да не му пречат да свърши работата на спокойствие - сам!
Тези думи разколебават леля Мария, която започва да се ...