Мъничко сребърно кръстче се белееше на пода на празната, покрита с тишина стая на високата кула... Сякаш мълчаливо кръстчето напомняше, че нечия ръка бе изтръгнала от гърдите си вярата, бе я заменила за смъртта...
Човекът заживя над смъртта, захвърляйки кръста... Tой прие, че е недостъпен за нея... За Смъртта...
Вдигнехме ли кръста от земята, означаваше да положим осквернената божия любов върху тленната си плът... Може би ни очакваше изцеление, възкресение или поемане по пътя на безсмъртието...
...
През процепа на една от стените долетя малка птичка със сребристобяла гушка. Кацна близо до бялото кръстче и го погледна с човешки топлите си очи. Погали го с крилца, но шумът от щракването на металната брава на тежката дъбова врата я уплаши... Тя изчезна, както бе дошла...
Смесиха се няколко гласа... Групата спря и заразглежда с интерес паната по студените каменни стени на тясната стая... Само една от девойките не се вълнуваше от лекцията на екскурзовода... Очите и, с все още натежали сълзи ...