Чистата любов осъжда на безсмъртие....
Мъничко сребърно кръстче се белееше на пода на празната, покрита с тишина стая на високата кула... Сякаш мълчаливо кръстчето напомняше, че нечия ръка бе изтръгнала от гърдите си вярата, бе я заменила за смъртта...
Човекът заживя над смъртта, захвърляйки кръста... Tой прие, че е недостъпен за нея... За Смъртта...
Вдигнехме ли кръста от земята, означаваше да положим осквернената божия любов върху тленната си плът... Може би ни очакваше изцеление, възкресение или поемане по пътя на безсмъртието...
...
През процепа на една от стените долетя малка птичка със сребристобяла гушка. Кацна близо до бялото кръстче и го погледна с човешки топлите си очи. Погали го с крилца, но шумът от щракването на металната брава на тежката дъбова врата я уплаши... Тя изчезна, както бе дошла...
Смесиха се няколко гласа... Групата спря и заразглежда с интерес паната по студените каменни стени на тясната стая... Само една от девойките не се вълнуваше от лекцията на екскурзовода... Очите и, с все още натежали сълзи, галеха влажния под.
Вцепенение бе обхванало мислите на девойката... Някъде по пътя към кулата бе изгубила частица от сърцето си...
Пътят на странника без сърце, с ограбена душа изранява нозете,разпокъсва душата...
Така разпокъсана се чувстваше и тя... В едно такова полусънно състояние чуваше едва доловимо разказа за нечия погубена любов...
Колко любови идваха и си отиваха, изхвръкваха като птици през решетките на човешката душа... Любовта за едни бе спасение, полет, жертване и себеотдаване, а за други страдание и тревога...
- Тук е била затворена млада жена, разделена от човека, когото е обичала. Останала и е само вярата, че един ден отново ще се съберат крилата на душите им, за да изхвръкнат през процепа на на стените от човешки предразсъдъци. Но не дочакала този полет и преминала в небитието. Разказват, че душата и се превърнала в птица, за да пази от зло сърцата на обичащите. - казваше бързо екскурзоводът.
- Знаете ли какво е любов? - мислено ги запитаваше девойката. - Очите ви са слепи... Да, стените ви заслепяват... Любов ли ще е, ако вдигна кръста, но не за себе си... За него... За този, който се нуждае от него... - мислено задавайки въпроси на останалите тя вдигна кръста.
И побягна... Кръстът бе нужен някому, който разговаряше на чашка кафе със Смъртта...
Не я спря и стоманената паст на връхлитащия върху и влак... Последна спирка... Но не и край на бягството към целта... До протегнатата и ръка кацна малка птичка със сребристобяла гушка... С по човешки топли очи се взираше в оня човешки стремеж към остойностяване на живота, чрез себеотдаване, чрез жертва...
Окървавеното сребърно кръстче бе положено върху тленната човешка плът... Някой получи право на възкресение... Защото чистата любов осъжда на безсмъртие...
© Петя Стефанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мъдрост и любов...замисли ме! Благодаря!
-
... виждам Бог в сърцето ти...Вярвай
-
Ами, едно ранявано малко същество, неприемано по един или друг начин.Много невяра и страх се крие в душата ми...
-
Препрочитам го и размишлявам...
не толкова над прекрасната творба, колкото...
какво ли се крие в душата на създателя й! -
Донко, Юлия,благодаря!
-
Аз съм поразен от тази творба. Нямам думи да напиша някой стойностен коментар. Просто от сега нататък аз ставам фен на произведенията ти!
-
Прекрасно пишеш, Петя! И тук има върху, какво да се замисля.
-
Благодаря ви!
-
... аз.. по- добре да мълча... МНОГО ДУшА! МНОГО ДУшА!
-
Много вълнуващ и правдив разказ си написала, Петя!Чудесно! Поздравявам те!
-
Благодаря ви!
-
Прочетох го!
Прекрасен е!
Пишеш с душата си! -
Пишеш великолепно!Поздрав,Петя!
-
Пете, пишеш изключително завладяващо и мъдро! Светла и чиста душа носиш!!!
Прегръщам те!!! -
Петя = синоним на Петя Дубарова??? Поздравления!
-
Пишеш прекрасно.Петя!!!И все пак смъртта духовна настъпва можеби още приживе.Браво Петя!!!
-
Пишеш вълнуващо, Петя!Поздрав!
-
Да, чистата любов е себеотдаване. Добре си пресъздала всичко това в написаното.
Умееш да вълнуваш и замисляш. Нещата ти са стойностни, с послания, които достигат човека.
Поздрав, Пете! -
" С по човешки топли очи се взираше в оня човешки стремеж към остойностяване на живота, чрез себеотдаване, чрез жертва..."
Много мъдрости има в разказите ти, Петя!Харесват ми!Като приказки за пораснали деца!
Поздрави!
П.П.:Стремежът към остойностяването на живота трябва да е изконната човешка характеристика за всеки един...иначе всичко се губи някъде из толкова многото преходности...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
