7.
Наистина – идеята ми беше и шантава, и неподходяща, и вредна в Чистилището…
Реших да изкажа мнението си. Да издавам вестник. Мой. С образа на света, видян от мен…
Новини, естествено, нямаше да има. Защо са ни? Първо – ние сме в Чистилището. Където царува Вечността. А в нея новини няма. Няма и остарели събития. Има един момент – този, в който си. Останалото е само гарнитура. Която, впрочем, може да бъде каквато ще – зависи от създаващия…
Спомени нямаше, история нямаше, запомнящи се събития нямаше…
Имаше теч във времето – днешния ден изтичаше от вчерашния и се струпваше в локвичка, от която тръгва струйката на утрешния. А дотогава първата локвичка пресъхва…
Второ – историята е част от мисленето. Каквото в Чистилището няма. Това не е философска школа или университет. Чистилището е място, време, пространство… Като че застинало, а фактически менящо се. Но не външно, а с хората…
Ние…
Цяло чудо беше, че се сетих кой е Пламен. Да не говорим, че не можах да разбера – а и да попитам – как так ...