ВТОРА ЧАСТ
1.
Обърнах се. Двама. Високи, здрави, в черни сюртуци, с леденото изражение на инспектор Жавер – като излезли от филм по „Клетниците“… Безизразни очи, пълно игнориране на света наоколо…
Който също така ги игнорираше. Имаше много минувачи – и всички гледаха някъде настрани. Към небето, към прозорците на къщите, към калта под краката – но не в двамината и жертвата им…
Жертвата бях аз…
Е, време беше да се плаща…
Такъв е светът – възможно е всичко да постигнеш, но в един момент плащаш. Най-вече със себе си…
И обикновено узнаваш, че това, което уж си купил… Просто не си е струвало… Но – винаги късно…
Поисках да кажа думата си в мрачния свят, където царуваше мълчанието. Пожелах да бъда оригинален там, където унификацията е начин за оцеляване. Струваше ми се, че мога да дам нови идеи и мисли – каквито в ледения мрак на примирението не можеха да разцъфнат. Просто смятах, че съм по-добър в някои области от другите и ето - доказваха ми, че е вредно за съществуването да се опитваш да ж ...