ЧОВЕК С ТАБЕЛА НАЙ-ОТПРЕД
Никой не знаеше кой ги организира, нито къде ще е следващата им сбирка. Появяваха се внезапно, носеха едни и същи плакати, исканията им бяха ясни, оправдани, последователни.
Стачкуващи хора – млади, стари, многодетни, бездетни, бедни, по-малко бедни и съвсем богати се събираха на площадите и, обединени от нещо, протестираха.
Като ги гледаш, замисляш се колко много им трябва да се обединят и колко малко – да се разделят.
- Протестираме срещу увеличението на тока! – гласеше един лозунг, изписан върху мукава. Носеше я здрав българин със зелено яке и гумени ботуши. Приличаше на ловец.
- Ей, ловеца, с теб сме! – подкрепиха го от другия край на площада.
Чу се силно: „Долу!” Народът бе единен.
Слезе при народа премиерът и носеше скована от старо дърво табела, на която бе написано нещо гневно с удивителна накрая.
- С вас съм! Протестирам! – каза той, свали си вратовръзката и я уви нервно около юмрука на дясната ръка, която носеше гневната табела.
Народът се скова и за ...