14 июн. 2016 г., 15:24
2 мин за четене
Тригодишното момченце се е свило под завивката и трепери, впило трескав поглед в тънката ивица светлина под вратата. Мъждивата нощна лампа свети, но не може да разпръсне сенките, застилащи ъглите. Хладен ветрец полъхва откъм прозореца до леглото. Момченцето се надява, че този път чудовището няма да дойде, копнее сънят да го вземе в прегръдките си и да го отнесе в приказен свят. Но не, не може да се унесе – ужасът го държи на нокти и няма и този път да му позволи да заспи. Поне докато чудовището не си отиде и докато сърцето му не забави бесния си ритъм. Преди бе опитвал да се престори на заспал с надеждата, че чудовището ще го остави на мира, но то винаги усещаше опита за измама.
Ето ги. Стъпките. Познатото неравномерно потропване, предвестник на поредната ужасяваща среща. Ивицата светлина под вратата притъмнява в средата. Чудовището е на прага и вероятно се ослушва. Дали няма да се откаже този път? Не, вратата се открехва и тъмният му силует изплува. Гъгнивият му, напълно неразбираем г ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация