ЦИГАНСКО ЛЯТО
Както мнозина и бай Йордан си имa своя болест. От така­ва болест почина баща му, от нея пати сега и той. А есенният ден е хубав, засмяно слънцето къпе земята с обилна светлина и хич не иска да знае, че по нея пъшкат болни хора. Палавите му лъчи се провират ловко в гъстата шума на асмата, под която седи старецът и все намират откъде да помилват с живителната си сила съсухрената му кожа. Над главата на дядото, пред очите му е провиснала една чепка сочно грозде. И макар лъчите съблазнително да трепкат по нея, погледът с безразличие я отминава.
В къщата цари тишина. Небивала тишина. От двора продра глас червеният петел и я разкъса. Сепна се старецът от гласа и се размърда. Надигна се пъргаво и докосна с глава чепката грозде, тя се разклати, отрони две-три зрънца от кехлибара си. Хвана я с ръка да я укроти и ù се скара:
- Е, пък и ти! Не даваш да те докосне човек и се рониш.
Погледът му обходи цялата асма, после махна с ръка и промърмори:
- Абе, май ще трябва да те окъсам аз и ...