Добрия да пожали теб
и своята Земя – кърмаче.
Да ти изпрати обич –
да не плачеш,
света да не заплашваш с бури
и да не пращаш ветрове, когато
си тръгвам, зъзнеща, от теб.
Остров Кефалония, Свят Делта, 16 век
– Ю-ху! Това се казва преображение! Не като на оня Иисус от Назарет – много шум, няколко светлинни ефекта и … пуф! Нищо! – извика хазартно Алибей, като запалянко, наблюдаващ как отборът му отбелязва поредната победна точка. – Само така, момиче! Покажи на този скапан несъвършен Свят красивото си зло личице! Добра работа свършихме, а?
– Скъпи! – Оливия дръпна дяволоида за яркожълтия ръкав на клоунския гащеризон. – Не бих искала да прекъсвам основателния ти възторг, но това нещо там, насред морето, ти е ужасно ядосано. И идва насам!
– Нищо, скъпа! Нали имаме брошка! Важното е, че Господарката на змиите загуби ангелските си криле. А беше почти опростена. Винаги в последния момент нещата могат да се прецакат, нали? Това е реванш за разбойника на Кръста, Създателю! – викна той, отправил п ...