– Какво търсиш?
– Всъщност нищо. Просто разположението на ландшафта, за да добия представа къде сме и какво може да е това място. Възможно е да има поточе, извиращо от хълмчето. Това там на склона е пясъчник. Водата се прецежда през пясъчниците. Понякога, когато срещне по-плътен слой, извира навън.
– Знаеш много странни неща.
Клифърд Саймък, „Магистрала на вечността“
Остров Кефалония, Свят Делта, 16-ти век
Слънчевият лъч си играеше с песъчинките по дъното на прозрачния ручей, който течеше близо до входа на пещерата Мелисани. Всъщност това дори не беше ручей, ей така – вадичка. Тънката ú струйка се отклоняваше от извиращата от пещерата вода, далече от основния поток, който се спускаше надолу по брега и се изливаше с грохот от няколко метра височина върху крайбрежните скали.
Ручейчето незнайно как си бе пробило път през сините варовикови наноси малко по-нагоре и лъкатушеше между камъни и ниски храсти, а на известно разстояние от морската глад внезапно потъваше в ситния червеникав пясък н ...