– Бих желала да не се появяваш и да не изчезваш тъй внезапно: караш хората да им се замае главата.
– Добре – каза Котаракът и този път изчезна много бавно, като започна от върха на опашката и завърши с усмивката си, която остана известно време, след като всичко друго беше изчезнало.
„Е, често съм виждала котка без усмивка“, помисли си Алиса, „но усмивка без котка…!“
Кралицата знаеше само един начина за разрешаване на всички трудности, големи или малки:
– Отсечете му главата! – каза тя, без дори да погледне към тях.
Луис Карол „Алиса в страната на чудесата“
Хадес, наши дни
– И тъй! – Персефина се приближи до видеофона и застана така, че разярената ú физиономия да заеме целия екран.
Емпуза инстинктивно отстъпи назад.
– Слушай сега, ти, пародия на предводител, мимолетно видение1, въздух под налягане, мъртвохолик или каквото си там! Автономия? No way!2 Издялкай си го на несъществуващия нос3, защото иначе ще дойда лично в Хекатия и ще ти дезактивирам цялата глава, ясно? Толкова по точките о ...