– Бих желала да не се появяваш и да не изчезваш тъй внезапно: караш хората да им се замае главата.

  – Добре – каза Котаракът и този път изчезна много бавно, като започна от върха на опашката  и завърши с усмивката си, която остана известно време, след като всичко друго беше изчезнало.

  „Е, често съм виждала котка без усмивка“, помисли си Алиса, „но усмивка без котка…!“

  Кралицата знаеше само един начина за разрешаване на всички трудности, големи или малки:

  – Отсечете му главата! – каза тя, без дори да погледне към тях.

                                       Луис Карол „Алиса в страната на чудесата“

                                                                                      Хадес, наши дни

  – И тъй! – Персефина се приближи до видеофона и застана така, че разярената ú физиономия да заеме целия екран.

  Емпуза инстинктивно отстъпи назад.

  – Слушай сега, ти, пародия на предводител, мимолетно видение¹, въздух под налягане, мъртвохолик или каквото си там! Автономия? No way!² Издялкай си го на несъществуващия нос³, защото иначе ще дойда лично в Хекатия и ще ти дезактивирам цялата глава, ясно? Толкова по точките от първа до пета. Империята си остава империя и властта ми – абсолютна, както е било от векове. И ще бъде и занапред. Нататък: Ще разгледаме евентуално участие на призраци във вземането на важни държавни решения, но само при определени условия, които ще бъдат обсъдени… – тя погледна към Алибей и Вакса, които кимнаха – и доведени до знанието ви своевременно. Ще бъде предвидена и възможността призраци да участват в охраната на Трите кладенеца. Ще помислим по въпроса за администрацията. Бюрократичната машина е наистина твърде тежка и неповратлива и на мен самата ми лази по нервите. Същото се отнася и за производството и продажбата на „мъртва вода“ – някои ограничения намирам за разумни, защото от мъртви поданици печалба няма. Но…

  – Винаги има едно „но“ – промърмори Емпуза, чието лице бе започнало да се разведрява при отстъпките, които изброяваше Персефина.

  – Но – повтори твърдо владетелката на петдесетте Свята на Мрака – Първо. Данъците ще бъдат увеличени за период от три години, като санкция за това, което се случи, и като компенсация за  нанесените на резиденцията „Последна спирка“ морални и материални щети, както и заради загубата на войници на империята. Второ. На участниците в метежа ще бъде  наложено наказание лишаване от свобода с последващи мъчения за шест месеца, а на населението на цяла Хекатия за същия период ще бъде ограничено подаването на енергия в размер на 50% от досегашното количество. Който оцелее, оцелее, за останалите – или лошо, или нищо!

  – Това…  – понечи да възрази Емпуза, но Персефина само го погледна кръвнишки и той млъкна.

  – Трето. Условията в затворите остават. Пленените призраци остават, докато им изтече наказанието. Кладите остават. Всички видове мъчения и наказания остават. Това не подлежи на обсъждане!

  Нейно Височество замълча и понеже никой от присъстващите не посмя да възрази, продължи:

  – Четвърто. Относно Удивителния идиот, един въпрос: Какво му е толкова ценно на тоя сополив, мрънкащ игуанодон, че сте му отделили цяла точка и искате освобождаването му, а? Да не е нечий незаконен син, ха-ха-ха! – Персефина впери и двете си очи в сконфузения призрак, който сведе поглед.

  – Той… Ние смятаме… Смятаме, че Вергилий е Предопределеният.

  – Какво? Моят Вергилий е вашият Предопределен? Онзи от Тъмния свитък на призраците? Плътският пратеник? – Персефина се хвана за корема и избухна в неистов, гръмогласен смях, от който стените на „Гнездото“ потрепериха.

  Емпуза изчака да мине този необуздан пристъп на зловещо веселие и каза плахо:

  – Всички знаци съвпадат. Смятаме, че е той. Този, който ще наклони везните на страната на Мрака при Крайната битка.

  – Но Предопределеният още не е роден! Така е според вашия Свитък. Как може да е Вергилий?

  – Именно това ни кара да се колебаем. Но не искаме да рискуваме. Държим на изпълнението на тази точка.

  – Ами добре! – каза решително динозавърката. – Тъкмо ще се отърва от един хленчещ некадърник. Но…  – тя пак направи пауза и след като не чу възражения, продължи: Последно. Хленчещият Вергилий да бъде освободен в замяна на родителите ми и предишната предводителка на призраците Трития.

  – Трима заложници срещу един, не е ли малко… – опита се пак да опонира Емпуза, но Персефина изръмжа и той млъкна, поглеждайки към Вакса.

  Присъствието на Чеширския котарак действаше на ужасния демон като усмирителна риза. На всички беше известно колко се бояха призраците от мистичните котки на Шрьодингер – изпитваха някакъв атавистичен, почти ирационален страх, коренящ се в миналото на Хадес и продължаващ и до днес. Единствено фактът на изключителната уседналост и на нежеланието на котките да излизат от тесарактите си спасяваше призраците от пълно фиаско при всеки междуособен конфликт, възникващ в империята. Но сега Персефина мъдро беше повикала тежката артилерия и бледоликият бунтовник се чувстваше притиснат до стената.

  – Не е малко – отбеляза владетелката, която бе уловила погледа на Емпуза. – Това е то размяна с лихвите. Колкото сте го оценили вие. За мен родителите ми не струват почти нищо. Живи са единствено поради факта, че сами ми предадоха властта и се оттеглиха. При абсолютната монархия тронът може да се наследи само при смърт на предшественика или ако той сам се откаже от властта. Затова кралските особи навсякъде се колят, бесят и тровят един друг като невидели. Кралят и кралицата на Хадес бяха достатъчно благоразумни. И все още ми помагат със съвети. Но бих ги жертвала, без да ми мигне окото, ако се наложи. Имайте го предвид. А с Трития съм свикнала. Имаме нещо като змийско приятелство. Взаимноизгодно. Е?

  – Тъй да бъде. Нямаме друг избор. Ти ни притискаш. Не очаквахме да извадиш котките като коз. Нито пък те да вземат страна.

  Вакса само разпери лапи и се усмихна извинително.

  – Отлично! – Персефина се извърна в знак, че разговорът е приключил и подхвърли небрежно през рамо:

   – Размяната на заложниците ще стане утре на зазоряване в Призрачната горичка край замъка. Носете си провизии, защото не сте поканени на обяд.

  Матадор изключи видеофона и последва господарката си, която хвърли един свиреп поглед към Дун и Сюе и се скри зад вратата на спалнята си.

  – Моля гостите да ме последват, за да ги настаня – каза кентаврусът, след като излезе от стаята на венценосната. – Нейно Височество се чувства уморена и иска да си почине.

  – Сигурно е и гладна – промърмори подигравателно Сюе, но тръгна с останалите към стаите за гости. И тя се беше уморила от урока по висша дипломация на царските особи, на който току-що беше станала свидетел.  

                                                                                                                                                   /Следва/           

https://www.youtube.com/watch?v=2J2dwFVZHsY

1. Мимолетно видение – от стихотворението на Пушкин „Аз помня оня миг чудесен“

2. No way! /англ./ – В никакъв случай.

3. Издялкай си го на носа – буквален превод на руския израз „зарубить себе на носу“ – да запомня нещо веднъж завинаги. Нос в миналото се е наричала дървената дъсчица, на която хората правели отметки, за да не  забравят нещо и която носели навсякъде със себе си.