– Альонушке, Альонушке, излез, излез на брега!
„Сестричката Альонушка и братчето Иванушка“
руска народна приказка
Жировичи, Беларус, Свят Бета, 1470
– Недей, Настя! – Миколка дръпна ведрото от ръцете на сестра си. – Не бива да наливаме вода от кладенчето. Знаеш, че е забранено! Има още малко път до извора край мерата, ще напълним вода оттам.
– Свечерява се, Миколка, а изворът е далече! Аглаида Ивановна ще ни дърпа ушите, пък може и по-сурово да ни накаже. Окъсняхме много днес!
Аглаида Ивановна, висока крепостна селянка с пищна плът и доста тежък пестник, беше майката на двете деца.
Анастасия и Миколай, или – Настя и Миколка, бяха пастирчета. Пасяха козите и овцете на пан Юриевич заедно с още няколко други селяни.
Но тая вечер Миколка загуби Белушка, една от овцете на шляхтича. Залиса се да си дялка дудката1, която се захвана сам да си измайстори. Едва ли щеше да стане като тази на баща му, но щеше да бъде горд, ако поне успееше да изтръгне някакъв звук от нея. Но Белушка се отдели от с ...