– Тя не е робиня – повтори Алибей, като забеляза погледите, които Хайредин хвърляше към мургавата, къдрокоса д-р Райт, потънала в оживен разговор с готвача Юсеин.
Четиримата се бяха разположили в Бионик бара на 15-та палуба и пиратът с интерес наблюдаваше футуристичната обстановка наоколо. В бара имаше малко посетители, разпръснати из уютните полузатъмнени сепарета. Свиреше тиха, ненатрапчива музика, която консиержът нарече джаз и която се стори изключително приятна на двамата пътешественици.
– Робството беше отменено окончателно и навсякъде преди близо век и половина, а в твоята родина – през 1831 година.
– И кой тогава върши работата на робите? – заинтересува се Хайредин.
– Отново хора, но свободно наети. Получават заплащане за труда си и могат да работят или да напуснат, когато и където пожелаят. И знаеш ли – поради безработицата в някои сектори много от тях дават мило и драго, за да се устроят някъде. Защото част от човешкия труд сега е заменена от машини. Машини строят сградите, п ...