Ухан, Свят Гама, 13 февруари, 2020 г.
В кабинета на инспектор Фън времето като че ли беше спряло. Нищо не се беше променило от последния им разговор. Все същите металносиви мебели и грапави бели стени, имитация на тухли; с китайското знаме над мекото кожено кресло; семплото желязно бюро, с празен пепелник и неотворена кутия цигари отгоре, черна статуетка на лъв и струпани папки в единия край, и накрая – пълничкото лице на полицейския служител зад бюрото с угрижено изражение, като че ли носеше отговорност за съдбата на целия свят. Златистият глобус на рафта до стената, множеството разноцветни хартиени знаменца и подвижните стелажи с кръгли ръкохватки край стените затвърждаваха това впечатление.
При влизането на Дешанг инспекторът се изправи, но този път не подаде ръка, а се ограничи със сухо кимване, което с малко усилие можеше да мине за традиционния китайски поклон. После, сядайки отново зад бюрото, посочи с жест стола с кожена облегалка на госта си и се задълбочи в документите, които ...