Едно едва доловимо движение, оставено от четката, един технически похват на художник, който създава видимо трептене, сякаш там има нещо веществено, блещукащо, което в един миг се вижда, а в следващия почти не се забелязва…
Оптическа измама или не, но тя лесно се разпознаваше от всеки, видял призрачната раса на кристалната планета.
Клифърд Саймък, „Резерватът на таласъмите“
Бергамо, Свят Гама, февруари 2020
– Исках да кажа – поде смутено китаецът, като се стараеше да не гледа към стройните крака на девойката, скръстени под масивното бюро и все пак почти целите на показ – при сегашните обстоятелства…
Лаура носеше бели маратонки, тънък като паяжина чорапогащник в телесен цвят, а леко пълничките ѝ бедра бяха стегнати в изтъркана и скъсана по най-модерен и предизвикателен начин къса джинсова пола. На другия стол зад бюрото беше захвърлила черното си рокерско яке с щампа на бял леопард на гърба. Мъхесто снежнобяло поло завършваше тази изящна шахматна композиция, като обгръщаше с ненатрапчиво ...