Бергамо, Свят Гама, 15 февруари, 2020
Временният кабинет на лейтенант Сартори продължаваше да се разтърсва периодически. Изпопадаха копията на ренесансовите майстори от стените, вази и пепелници се въргаляха по пода, а самият Давиде лежеше в безсъзнание.
Бруно Висконти почувства внезапно виене на свят. Гадеше му се, започна да диша на пресекулки и го заболя главата. Стените наоколо се размазаха и залюляха и той не знаеше дали е от трусовете или от прилошаването.
Старинният телефон на бюрото на лейтенанта иззвъня. Професорът гледаше невярвашо изкорубения апарат със счупена шайба и изтръгнат кабел, който продължаваше да настойчиво да звъни. Накрая, олюлявайки се, той се пресегна към бюрото и вдигна слушалката.
– Ало! – чу се някъде отдалече, сякаш през дебел пласт памук, гласът на Тай Уанг. – Бруно, ти ли си? Телефонът ти не отговаря, затова реших да се обадя на другия, който ми даде.
– Тай! – изхриптя професорът и се подпря на бюрото.
– Бруно, какво има? Откри ли дъщеря ми?
– Не, Тай, т ...