Пúсана писáна
рано отзарана
мие се, приглажда,
черна като сажда.
Миден, наши дни
– Не искам да я убивам! Няма ли друг начин?
Мирабела стоеше пред бялото поле на екрана и не смееше да докосне клавиатурата. Електронният лист на файла ú заприлича на безкрайно снежно поле, а виелицата, бушуваща в мислите ú, трупаше още и още ледена неподвижност.
– Налага се! – каза Габриел.
Внезапно виелицата стихна и над полето нахлу ослепителното февруарско слънце. Снегът заискри, а в далечината се чу пресипналия, но ясен глас на звънче.
– Повратната точка изисква жертви. И не ние сме тези, които решаваме кой да живее и кой да умре. Ние сме само шахматни фигури в игра, в която друг е движещата сила – като в „Алиса“ на Луис Карол, помниш ли? От нас зависи само дали ще прекосим полето и ще станем царе или царици, или ще си останем завинаги обикновени пешки.
Мирабела въздъхна и по безкрайната шир на снега се появиха отпечатъци от стъпки.
„Не искам да я убивам“, написа тя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Отчетность о нарушениях
Сообщите нам о нарушениях, если Вы считаете, что есть случай плагиата или произведение не соответствует правилам.
Пожалуйста, пишите только в крайных случаях с конкретным указанием на нарушение и наличие доказательств!
Вы должны войти в систему с Вашей регистрацией, прежде чем отправлять сообщения!