„Глухите камъни“, Омагьосаната планина
– Кой беше? – надигна се от постелята в дъното на пещерата Юймин и под танцуващата светлина на пламъците в огнището се вгледа в акушерката, която внимателно затвори вратата.
Джуджетата се бяха постарали пещерата в „Глухите камъни“ да стане възможно най-уютна и пригодна за живеене. Старателно бяха издялали и изгладили каменните стени, бяха покрили пода с глина. В една от нишите направиха сравнително отделена кухня с огнище, ниска дървена софра с трикраки столчета около нея и шкаф с глинени паници и гърнета. В другия ъгъл беше оформен кът за живеене – два ниски дървени миндера, покрити с топли шарени одеяла и няколко пълни със слама везани възглавници. В миндерите имаше дрехи за „госпожа Злата“, както наричаха Юймин джуджетата, детски дрешки и пелени и няколко кожени нашийника за вълка, покрити със скъпоценни камъни, които мъничките рудари бяха изкопали в планината, благодарение на съветите на Вълчо-Дешанг.
Дните в пещерата минаваха доста скучно и е ...