ЦВЕТЕ ЗА ЧИЧО СЕРАФИМ
В памет на един мой приятел
„Когато станах вече калфа, казах на баща ми: “Дай да вземем две кожи черен бокс и гьон, за да направя на цялото семейство по един чифт обувки.” Взех мерките на всички и почнах да работя. Това продължи двадесет дни, направих обувките както можах. Когато довърших и последния чифт, взех един зюмбюл от папур и напълних в него всички обувки. След това ги занесох при чорбаджията, за да видя дали ще хареса моята работа. Той взе един по един да ги оглежда и като приключи с всички, каза: “Браво бе, Серафимчо, та ти вече не си калфа, а направо си станал майстор, макар и без майсторско свидетелство.”
За кой ли път разглеждам този свитък от десетина леко пожълтели, но със сигурност много скъпи за него листи, носещи малко стряскащото заглавие „Автобиография на ветерана от Втората световна война Серафим Николов Серафимов”.
Търся очите на този вече 88 годишен старец, за да видя в тях онова дребничко, но много жилаво момче, което по цял ден опъва синдж ...