Един земеделец усърдно сеел жито, но земята, която обработвал, не била плодородна. Той едва се изхранвал и в душата му се трупала горест, като си помислял, че с тази оскъдна прехрана не би могъл да изхранва семейство.
Един ден самотата му натежала толкова, че решил да се оплаче на Господ, тъй като хората, обсебени от завист, не можели с нищо да му помогнат. Затворил се в бедния си дом и скръстил молитвено ръце.
- Господи, - започнал той своята молитва – земята ми е бедна, сея жито, но не се ражда достатъчно. Какво да направя...
Молил се искрено човекът и Бог го удостоил с отговор:
- Да сееш!
Човекът помислил, че Бог му казва да сее повече и тъй като житото за посев не достигало, той започнал да сее с по-широк замах, та семето да стига по-далече. Но прибраното жито пак не достигало, а трудът се увеличил.
Един ден, капнал от преумора, човекът спрял на една височина – по-близо до небето, и извикал:
- Господи, сея житото по-нашироко, но пак не се ражда достатъчно! Какво да направя?
Господ ...