Ръцете ù са месести, а лактите - заоблени като самуни. Ловко чевердисва огромния къс тесто. Подхвърля го нагоре, той пада върху ламаринения плот. „Пляс” изохква от болка, а тя като че ли иска да стрие и костите му - грабва го отново. Мачка, усуква, върти, закръгля, после разточва и разстила върху плота, докато стане тънък като вестник. След което го сграбчва от единия край и го сгъва на две, още на две и още на две, докато се превърне в тумбест квадрат и накрая отново в топка. Забиват се алчно пухкавите ù пръсти с до кръв изрязани нокти в снагата му, проникват надълбоко, смазват зърнената му същност, стриват я на пихтия, отнемат му всякакво достойнство.
Когато се умори, отмята с опакото на ръката си залепнал кичур от челото, оглежда творбата си, окръгля я за последно, потупва я по лъсналата задница и я оставя да престои преди изпичането. Доволна е, лицето ù сияе. Огромните ù гърди развълнувано повдигат бялата престилка, а там, където би трябвало да се скрива цепката им, липсва копче и ...