Виж какво ще ти кажа: знам, че не съм мъдрец.
Малко изводи съм си направил, малко поуки съм си взел от тоя живот, защото бързах да го живея.
Едно нещо обаче разбрах със сигурност, и то чак сега, когато съм на петдесет и осем.
Че две години споделена любов си струват всичко изживяно. И преди, и след нея. И че въпреки живота, който водех, и въпреки това, че я изгубих, съм бил благословен, защото съм изпитал това.
Рисуването винаги е било всичко за мен. Започнал съм да рисувам още преди да се науча да пиша.
Завърших Академията, ама не питай как я завърших! Твърде тесни ми бяха рамките, твърде елементарно ми беше всичко, което преподаваха. Признавам, конфликтна личност съм. На няколко пъти за малко да ме изключат, но не успяха да пренебрегнат таланта ми. Излизах извън всякакви общоприети норми. И на поведение, и на рисуване. Не се съобразявах с никой и нищо.
И в личния ми живот беше същото. Два брака имах, преди да я срещна. И три деца. Бях лош съпруг и още по-лош баща. Не за друго - прост ...