Той седеше сам и се мъчеше да разбере... Дали себе си или околните - и той незнаеше. Стоеше и мислеше за онези неща, онова пределно място от съдбата, което се наричаше избор. Да избираш бе това, което те прави различен, което те прави този разумен човек, различаващ се от животните със своята същност и предубеденост. Но той беше сам. А този странен бодеж... Сам в мислите си прехвърляше всички онези минали събития, в които той се опитваше да намери себе си. Прехвърляше ги бавно и преусмисляше всяка своя стъпка, дори си представяше как би могло да бъде по другия път, който би избрал. Дали щеше да бъде пак сам, си мислеше. И докато стоеше сам със себе си нищото, около него се бе събрал голям, купест облак мъгла. Но този облак не беше обикновен, в него се отразяваха всички онези стари сенки от миналото му. Сенки, които не можеше да забрави по една или друга причина. С техните далечни чувства и изминали емоции, той все още се бореше да ги забрави, да бъдат далеч назад в миналото му. Но те вс ...