Късно е. Прекалено късно е за сън, защото утре ще дойде достатъчно скоро. Прекалено късно е да се връщам в миналото, защото настоящето вече си отива. Прекалено късно е, за да утоля жаждата си, защото сама унищожих и последните си глътки, макар да знаех, че съм в пустиня. Късно е да съжалявам, прекалено е късно и е безсмислено. Късно е да обичам, закъснях с любовта си и повторното почукване на врата ти беше игнорирано. Не че те виня, напротив, знам, че е късно. Късно е да се обвинявам, късно е да ми пука.
Но нищо не е свършило. Докато окончателно не се самоунищожа, докато окончателно не се самонакажа и самозаровя, нищо няма да е свършило. Късно е да търся храна, когато вече съм умряла от глад. Късно е да се надявам да си ти този, профучаващ покрай мен с мотора си, когато вече съм видяла, че моторът не е "Кавазаки". Късно е да пиша някъде, където за последно съм била преди повече от половин година и където никой вече не ме помни. Защото се самоизтрих. Да, сама си го причиних. И сега е къ ...