31 июл. 2020 г., 22:59
6 мин за четене
Баба Айше гледаше пендарите на чорбаджийката и не вярваше на очите си. Слънчевите лъчи се бяха спрели върху тях и те искряха. Поогледа се бабата и като видя, че Дамяна е на двора, бързо завърза кърпата с пендарите и я напъха в пазвата си.
Аллах, прости ми, ама те си имат всичко – пари, добитък, имоти, а аз едва свързвам двата края…на нея вече не й трябват...
- набързо прошепна вярващата.
После се окопити, взе дрехи за Веска и хлопна капака на шарената ракла.
Като нагласи мъртвата, баба Айше слезе по стълбите на двора и се спря при Дамяна. Момичето седеше още при чешмата и не помръдваше.
-Плюй си в пазвата, дете. Три пъти. Че бая си се уплашила…
Бабата излезе на улицата и видя една каруца, която тупуркаше по калдъръма.
- Стойчооо, чакай – провикна се старата.
- Трууууу – дръпна поводите на конете Стойчо. Той караше тютюна и беше ратай на чорбаджийката.
- Стойчо, чорбаджийката Веска е умрела. Прати хабер на момчетата й.
- Амааа…как тъъйй…
Стойчо я гледаше невярващо, набързо се прекръсти ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация