Нещо ставаше. Скочи от постелята и бос излезе навън. Животните се бяха скупчили в единия ъгъл и тревожно блееха. Обиколи кошарата два пъти. Нямаше никой. Изпсува и напръска лицето си с вода от коритото. Наближаваше зората.
Влезе, облече конопената роба и взе ведрото, за да ги издои. Клекна пред първата овца. Нямаше и капка мляко. Така следващата... и следващата... И следващата.
- Какво ви изплаши бре...!
Всички животни гледаха на изток.
През решетката на килията видя, как небето просветлява и звездите гаснеха една след друга. По коридора се разнесе дрънкане на оръжие. Вратата се отвори и влязоха двама войника. Хванаха го под мишниците и го завлякоха навън.
Погледна към слънцето. Денят вече беше дошъл. Тълпата стоеше скупчена около входа на укреплението.
Бичът изсвистя и металните куки се впиха в кожата.
- Царю на юдеите, защо отецът ти те изостави, а... Нали си негов син!?
Ударите следваха един след друг. Кръвта се стичаше по гърба му. От входа излязоха още войници. Единият носеше трън ...