Нещо ставаше. Скочи от постелята и бос излезе навън. Животните се бяха скупчили в единия ъгъл и тревожно блееха. Обиколи кошарата два пъти. Нямаше никой. Изпсува и напръска лицето си с вода от коритото. Наближаваше зората.

Влезе, облече конопената роба и взе ведрото, за да ги издои. Клекна пред първата овца. Нямаше и капка мляко. Така следващата... и следващата... И следващата.

- Какво ви изплаши бре...!

Всички животни гледаха на изток.

  През решетката на килията видя, как небето просветлява и звездите гаснеха една след друга. По коридора се разнесе дрънкане на оръжие. Вратата се отвори и влязоха двама войника. Хванаха го под мишниците и го завлякоха навън. 

Погледна към слънцето. Денят вече беше дошъл. Тълпата стоеше скупчена около входа на укреплението.

Бичът изсвистя и металните куки се впиха в кожата.

- Царю на юдеите, защо отецът ти те изостави, а... Нали си негов син!?

Ударите следваха един след друг. Кръвта се стичаше по гърба му. От входа излязоха още войници. Единият носеше трънен венец.

- Да коронясаме небесния месия. Царят на царете.

Със сила наби трънения венец на главата му.

- Вземай си кръста и отивай към хълма.

Вдигна тежкия кръст и бавно тръгна по каменния път. Вятърът завихряше прашни облачета. Тълпата крещеше нещо край него...

- Давай по-бързо!... Хей, ти... Да, ти... Ела му помогни, така и до вечерта няма да стигнем.

Подкара стадото към хълма. Животните се щураха, като побеснели и всяка бягаше в различна посока. Започна да ги шиба с тоягата по гърбовете, за да се съберат.

Стигнаха до падината и овцете останаха на купчина. Стояха, гледаха към хълма и никоя не пасеше.

- А бе, какво ви става днес бе!... Калпави гадини!

Изправиха и трите кръста в дупките. Кръвта беше засъхнала по дрехата му. Вдигнаха го и един от стражите се качи на стълба. Острите гвоздей с пращене се забиха между костите. После срязаха въжетата и увисна. Усещаше, как всеки мускул се къса. Висейки едвам дишаше и всяка глътка въздух бе болка.

- Господи, прости им, те не знаят, какво правят.

Другите двама до него пищяха и проклинаха целия свят. По едно време единият от тях прошепна.

- Господи, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.

- Днес ще бъдеш с Мене в рая

... Сенките на кръстовете бавно пълзяха по хълма.

... Устните му бяха напукани и едвам промълви.

- Боже Мой, защо Си Ме оставил?

Слънцето изгарящо препичаше. 

- Жаден съм.

Войникът натопи една гъба в оцета и я поднесе с копието към устата му.

Стадото продължаваше да стои на купчина. Овчарят извади един къшей хляб и започна да яде, като отпиваше по малко вино от меха.

Вече бе късен следобед.

- Всичко свърши.

Главата му клюмна и един от римски войници го прободе с копието, за да види, дали е мъртъв.

Небето почерня и се появи страшна вихрушка. В сумрака проблясваха светкавици. Овцете се разбягаха уплашени в дола.

- Тая пък буря от де се взе!

Хукна да събира стадото си.

После всичко утихна...

Овцете чинно поеха към кошарата една след друга.

Погледна към хълма. Ято гарвани кръжаха над кръстовете.

- Пак се събрахте на мърша... Изчадия черни.

Не се опита да върне стадото. Нали и утре е ден... Нали и утре ще грее слънцето и ще има трева...

Нощта настъпваше, за да дойде утрешния ден със Светлина.