„ДЕТЕТО УЧИ ЧОВЕКА”
Миналата зима се бях издухала. Ама такова издухване... Нищо, нищичко нямаше в главата ми. И честно казано ми харесваше или поне не ме плашеше. Щото, нали, нещо като е празно – може и пак да се напълни. Утеха...
Е, тази зима ми се напълни главата. И не просто се напълни, ами направо преля. Вече няма място в нея за нищо. И е такава бъркотия, точно като детската на малкото. Обикновено всичко ми е подредено по чекмеджетата, сортирано по раздели и теми.
В едно стоят нещата, свързани с голямото дете, в друго с малкото. Трето има за съпруга ми. После следват и за разни познати, приятели и близки. Имам чекмедже за дома и всичките му грижи. И не на последно място едно, което е лично за мен.
В момента обаче, сякаш в главата ми е влизал крадец, който, не знам какво е търсил, но е отворил всичките ми чекмеджета, изсипал ги е на пода и така е разхвърлил съдържанието им, че... Не мога да си позная главата.
Чудя се, защо се оплаквах миналата зима, че главата ми е празна?! А какво ...