000000000000000000000000000000000000000000000000000000
Кити се бе сгушила в широката топла гръд на Джон. Бе цялата в кал! Усещаше се толкова мръсна и опозорена, че я бе срам да каже и думичка!
- Хей, Кити от Катрин, нали ти бях казал да не излизаш от замъка без мое разрешение? - нежно ù каза той. Усещаше срама ù. Гордостта ù бе наранена. Искаше да ù помогне, да я успокои и утеши. Желаеше я до мозъка на костите си. Тя го погледна в очите и видя огромната обич, с която той я гледаше.
- Наруших заповедта, графе. Моля да ми простите.
- Не ме наричай повече “графе”. А който не изпълнява заповедите ми, го наказвам!
- Ще приема наказанието, не защото е нарушена заповедта, а защото съм обещала да не го правя!
- Упорита жена си ти, Кити от Катрин! - той отпусна поводите. Отдавна бяха навлезли във владенията на графа и конят знаеше пътя.
- Кити, ти си свободна жена и можеш да ходиш където поискаш. Но искам да знаеш, че ако само за миг отново те изтърва от поглед, и само някой да ти посегне отнов ...