Граф Уилямс нареди почивка. Разположиха палатките и шатрата за през нощта.
-Къде, по дяволите, си, Катрин!?
Тя се промъкваше безшумно из храстите, недалеч от лагера на Джон. Нещо я тревожеше. Усещаше нечие присъствие. Внезапно чу шум зад гърба си. Скочи бързо встрани и нападателят падна по очи. А когато се обърна, Кити бе опряла меча си в гърлото му. Той я погледна.
-Сам ли си? - той кимна - От хората на Колон? - той отново кимна - Къде са останалите? -той посочи с ръка към дерето - Разузнаваш, значи! Говори, преди да съм ти изтръгнала гръкляна! Къде е Колон?
-На юг! Колон е на юг и пътува на изток към столицата. Тук сме само три отряда, за да ви задържим колкото можем. Довечера ще атакуваме. Моля те, пощади ме!
-И... защо да ти вярвам? - тя натисна острието на меча
-Ооо... моля те, кълна се, че казвам истината! Кълна се! Моля те, пусни ме!
-И да се опиташ да ме убиеш? По-добре аз да го направя!
-Моля те, никога не бих наранил жена! Кълна се!
-Добре, щом се кълнеш... и… бъди умен, за д ...