Рай…
Много, много, много по-красив от всички опити за описания на великите творци. Та кое перо, коя четка, кои звуци могат да предадат неповторимото? Кой може да разкаже неописуемото, стоящо твърде високо над човешките усещания и възприятия?
Пгледът не може да обхване Божественото, устата не могат да предадат избухналите в душата емоции…
Епитетите са твърде малки и слаби за Рая…
Та как да опишеш Природата, която трябва да се обозначава не с голяма буква, а със седем големи букви…
Планини, равнини, долини, реки, езера, морета… Все места, където човек не живее, а се носи над живота.
И безкрайното небе, из което пърхат ангелчета, а навред се вижда Божият поглед – едновременно строг, милостив и радостен…
Душите имат пред себе си цялата необхватна вечност. Никакви земни глупости – само възвисени химни, красиви танци, тих вдълбен светоглед към чудесиите и красотите…
Няма проблеми, няма конфликти. Няма нужда от тленна храна. Не е необходимо да спазваш каквито и да е правила – освен единствени ...