Рай…

Много, много, много по-красив от всички опити за описания на великите творци. Та кое перо, коя четка, кои звуци могат да предадат неповторимото? Кой може да разкаже неописуемото, стоящо твърде високо над човешките усещания и възприятия?

Пгледът не може да обхване Божественото, устата не могат да предадат избухналите в душата емоции…

Епитетите са твърде малки и слаби за Рая…

Та как да опишеш Природата, която трябва да се обозначава не с голяма буква, а със седем големи букви…

Планини, равнини, долини, реки, езера, морета… Все места, където човек не живее, а се носи над живота.

И безкрайното небе, из което пърхат ангелчета, а навред се вижда Божият поглед – едновременно строг, милостив и радостен…

Душите имат пред себе си цялата необхватна вечност. Никакви земни глупости – само възвисени химни, красиви танци, тих вдълбен светоглед към чудесиите и красотите…

Няма проблеми, няма конфликти. Няма нужда от тленна храна. Не е необходимо да спазваш каквито и да е правила – освен единствения Божи закон…

Хора не се месят в този свят, не търсят власт в ясната и вечна небесна йерархия.

Земните празни грижи са далеч във времето и извън светлото прострнство…

Но…

Пук… Една душа изчезва в ефира. Просто изчезва. Няма тленно тяло, няма земни грижи. Душите не умират, те се разтварят в небесните простори…

Защо? Няма възраст, няма болести, няма войни…

А изчезват…

Дори всемогъщият Бог хилядолетия вече не разбира – хем душите имат всичко духовно и възвишено, хем… Умират?

Бог затова е Бог – за да знае и да не пита дребните човеци.

А те биха му казали – ясно и простичко. Да може дори Той да разбере.

Диагнозата е неспасяема.

Скука…

Предпоследни коментари - изключително интересни - https://genekinfoblog.wordpress.com/