Срещнах Днес.
- Как си, как си? - попита ме в движение.
- Ще кажа, че съм добре, но ще се оправя, ако не Днес, то Утре може би... -отговорих му със закачка.
Спирайки се до мен, Днес припряно забърбори:
- Ами ти не разбра ли, че времето е относително понятие и че Утре никога не идва. Утре е като болкоуспокояващо лекарство. За да пропуснеш мен, Днес, за да се самоуспокоиш. Този, който го е измислил това Утре, е бил много, много мъдър. Първите уроци в дипломацията започват с това. Най-културният дипломатичен начин да откажеш на някого, е да кажеш вълшебното „Утре”, и току-виж човекът се самоуспокои и заживее в очакване на нещо, което никога не идва. Затова ли съм аз Днес, да ме използваш само - мислейки си за Утре...
Замълчах, опитвайки се да отговоря нещо смислено, но мислите ми без кафе сутрин не можеха да се подредят.
- Я да се отбием в ей това кафене, за да не стърчим така на тротоара. - казах аз, сочейки към близкия гараж.
Взехме по чашка еспресо и седнахме на една масичка в ъгъла. В ...