Днес
Срещнах Днес.
- Как си, как си? - попита ме в движение.
- Ще кажа, че съм добре, но ще се оправя, ако не Днес, то Утре може би... -отговорих му със закачка.
Спирайки се до мен, Днес припряно забърбори:
- Ами ти не разбра ли, че времето е относително понятие и че Утре никога не идва. Утре е като болкоуспокояващо лекарство. За да пропуснеш мен, Днес, за да се самоуспокоиш. Този, който го е измислил това Утре, е бил много, много мъдър. Първите уроци в дипломацията започват с това. Най-културният дипломатичен начин да откажеш на някого, е да кажеш вълшебното „Утре”, и току-виж човекът се самоуспокои и заживее в очакване на нещо, което никога не идва. Затова ли съм аз Днес, да ме използваш само - мислейки си за Утре...
Замълчах, опитвайки се да отговоря нещо смислено, но мислите ми без кафе сутрин не можеха да се подредят.
- Я да се отбием в ей това кафене, за да не стърчим така на тротоара. - казах аз, сочейки към близкия гараж.
Взехме по чашка еспресо и седнахме на една масичка в ъгъла. Във въздуха заедно с аромата на кафе се рееше невинно детския глас на Росито Кирилова...” пет-шест кафета, тъй дните се нижат..”
Аз продължих.
- Но това Утре крепи хората, тяхната вяра, надежда за по-добро, за...
- Слушай - прекъсна ме грубо и продължи с висок тон - ако аз Днес не съществувам, даже не можеш и да си помислиш за Утре. Погледни ме - каза Днес, вгледай се хубаво в моите вълшебни 24 часа. Погледни и се замисли как ги използваш, или меко казано, как ги пропиляваш. Осем обикновено ги проспиваш, осем се трудиш за насъщния, около час изяждаш от тях, като се храниш, два от тях отиват в пътуване, в празни приказки по телефона, три във висене пред компютъра или телевизора, четене на вестници или безмислено бърборене в някое кафене. И през всичкото това време се споменава Утре или Вчера, а за мен, Днес, никой не се сеща. Въпреки че съм тук сега в реално време. И от тези всички мои вълшебни часове колко отделяш за себе си, а кажи... Ще ти посоча малък пример. Осемте часа, онези проспаните, това, изразено математически, са една трета от двадесет и четирите, вземи например човек на възраст 60 години, 20 от тях са били прекарани в сън. И ако този същият 60 годишният се срещне с 20 годишен младеж, какво вижда всъщност, знаеш ли?
- Как какво - казвам - вижда младостта.
- Не, драги мой, вижда своите проспани 20 години. И ако ей така извадиш всички ония години, прекарани в работа, висене пред компютъра или телевизора, времето, прекарано в празни приказки по телефона, ще видиш, че на горкия човек цифром и словом от тези 60 му остават може би сумарно една година време, отделено за самия себе си. И всичко това знаеш ли защо е? А кажи какво си се загледал в чашата си.
- Сигурно никой, никога не си е правил тази сметка - изтърсих аз - а защо е така, предполагам ти ще ми кажеш.
- Да, ще ти кажа, защото ме е имал мен Днес, но не ме е оценявал, просто безцелно ме е пропилявал, пропуснал е срещата с моите по-малки братя, Мига и Момента, а ние тримата сме през цялото време заедно - каза Днес с огорчение. Да, като че ли само Жената Днес ме оценява по достойнство и то само защото никой не се сеща за жената от Вчера. А за жената Утре по-голямата част от плановете се правят през моята тъмна половина и остават само блянове, мечти и надежди. Всичко, мой човек, е Днес, Смолян Днес, Янтра Днес, Dnes.BG, Светът Днес. Утре е пълно с мечти, надежди блянове и неизвестности, Вчера се допълва от измислици и вече е по рафтовете на историята в албумите или филмовите ленти. А аз съм реалността, каза Днес, с приповдигнато настроение - и добави тихо - и затова може би не ме забелязват, не ми се радват и наслаждават. Повечето от този човешки мравуняк прекарва времето си в сън, спомените от Вчера и в чертаене плановете за Утре. Погледни празниците - Ден на народните будители - а къде е Денят на събудения народ и къде са тези будители Днес - спят едните спят и другите. Кога ще се събуди този народ, кога? - Ще кажеш, ами Утре, онова дипломатичното... Не, мой човек, той не се ли събуди Днес, ще остане заспал завинаги, защото Утре, това е Днес, само, че е Утре.
Кафето и песента на Росито бяха се свършили отдавна, само едно ехо продължаваше да се блъска из стените на този гараж:
... и казват, а-а-а, живей за мига!
Живей сега, а-а-а, живей за мига!
.........................................
http://www.youtube.com/watch?v=yFfshmLl0nc
Мигове
Не мисли за секундите с високомерие,
навярно някога сам ще го разбереш.
Свистят те като куршуми покрай теб
Мигове, мигове, мигове.
Миговете образуват години,
Миговете образуват векове,
И понякога не разбирам
къде е първият миг, къде - последният.
Всеки миг си има своята причина,
Своят звън и своята следа.
Миговете дават на някои позор,
на някои безславие, а на някои - безсмъртие.
От мъничките мигове, дъждът е изтъкан,
от небето тече като вода обикновена,
понякога чакаш почти половин живот
дали ще дойде той, твоят миг.
Ще дойде той, голям като глътка,
глътка вода по време на лятна жега.
А всъщност трябва да помним дълга,
от първият миг до последният.
Не мисли за секундите с високомерие,
навярно някога сам ще го разбереш.
Свистят те като куршуми покрай теб
Мигове, мигове, мигове.
Роберт Рождественский
----------------------------------------------------- - - - - - - - - -
Съществува само мига
Призрачно е всичко в този бушуващ свят
Има само миг, и за него се дръж!
Има само миг между миналото и бъдещето.
Именно този миг се нарича Живот.
Вечното спокойствие няма да зарадва сърцето ти.
Вечното спокойствие е само за древните пирамиди
А за звездата, която се откъсва и пада,
има само миг, ослепителен миг
Нека този свят лети през вековете
Но не винаги съм с него по пътя
На света всичко, което рискувам и ценя,
е само един миг, ослепителен миг
Щастието ли ще срещнеш, или беда,
има само миг, и за него се дръж.
Има само миг между миналото и бъдещето.
Именно този миг се нарича Живот.
Има само миг между миналото и бъдещето.
Именно този миг се нарича Живот.
Автор :Дербенев Л.
Превод :Поли Рангелова
"Единственото, което наистина имаш, е настоящият миг. И миналото, и бъдещето са извън твоята власт. Насочи вниманието си към своето СЕГА, усети го с цялата му пълнота. Мигът е такъв, какъвто е. Винаги, когато се противопоставяш на мига, ти се противопоставяш на цялата Вселена." Д.Ч
http://www.youtube.com/watch?v=yFfshmLl0nc
© Васил Бориславов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря ви за отзивите и коментарите-нека винаги вашето Днес да бъде изпълнено със здраве и свежест:
PLASHKOFF (Николай Пеняшки-Плашков)
elenasim1 (Елена Петрова)
LateAutumn (Есен )
mariniki (Магдалена Костадинова)
silvina84 (Силви )
VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)
Rimoza (Кръстина Тодорова) -
Прекрасен разказ за малките
и големите истини в живота!
Има за какво да се замислим!
Адмирации!!!
Николай -
Много ми хареса! Прекрасен разказ и поучителен за тези, които забравят да се насладят на мига...Поздрави и от мен!
-
толкова простичка истина, а ме порази...
ако един човек на 60 срещне друг, който е на 20...всъщност...
и ме натъжи и ме усмихна, Васил...
моите аплодисменти.. -
CARPE DIEM...
Моите комплименти! -
Много талантливо сътворен разказ,
с много ценно, поучително послание
и много актуално! ПОЗДРАВИ!
БЪДИ!!! -
Благодаря ви за коментарите, препоръките и отзивите:
baijim (Бай Джим)
galenaGV (Галена Воротинцева)
poeta (Илко Илиев)
vladun (Владимир Виденов)
Apokaliptiks (Апокалиптикс А)
purpleinrock (Даниел Авдала)
isabelblu (Елизабет Фурнаджиева)
ekstasis (Огнян Пожаров)
antoan1antoan (Антоан Антонов)
danigallery (Йорданка Господинова)
Ползутворно, успешно и изпълнено с много красиви мигове да бъде вашето-нашето Днес! -
Важен е мига! Поздрав !Мислещо е!
-
Прекрасен разказ, уловил тънката житейска философия... Всичко е днес и в този миг. Хареса ми заиграването с образите на дните - изпипано и стилно е...
Светъл поздрав!!! -
Ами да!!!Да правим това,което искаме сега....а после...да става каквото ще!!!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!Което на моменти означава да пренебрегваме съветите, обичаите,скрупулите,да премахнем етикета от себе си!БРАВО!!!
-
Здравей, Васил (позволявам си на "ти"
! Много оригинална повествователна форма. Важно е "Днес" да не бъде проспан. Но без спомените за "Вчера" и надеждите за "Утре", "Днес" не би имал стойност. Понякога зависи и от обективни обстоятелства, поради които не успяваме да осмислим настоящето. "О, миг прекрасен, спри, постой..."! "Днес", без "Вчера" и "Утре", не може да съществува! Поздрави! -
Накара ме да се замисля!
-
Браво! Много ми хареса - поздрави!
-
Кой не се е замислял за всичко това, но пък ти как си го написал! Страхотно! Благодаря за красиво поднесените истини за малките - големи неща от живота. За миговете му! Страхотно е!
-
Днес и сега ,друго няма.
-
<a href="http://smiles.33b.ru/smile.156461.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/43a0c68a42ec3d95215dce0db3774a4d.gif" border="0" /></a>
-
Благодаря Ви:
жарава (Веска )
Eia (Росица Танчева)
kleopatrasv (Светлана Тодорова)
valia1771 (Ивон )
aborigen (Борко Бърборко)
somita (Пламена Сомова)
линасветлана (Светлана Караколева)
Нека е здраво, щастливо и ползотворно всяко Днес за Вас! -
Я да взема да доосмисля "днес"! - неволно си помислих, прочитайки свежия ти разказ.
Поздрави! -
Бъдеще не съществува, Миналото липсва, останало е само това голямо Настояще, така че живей за мига му!
-
Свежо!
-
!
-
Bravo, da givei za miga!
-
Поздравления, Днес! Прекрасен разказ!*
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"На своя миг се радвай ти, не се плаши,..." Тези четиристишия-"рубаят" са като компресирани четири тома