Отдавна желаех да посетя Куба. Социалистическото устройство, в което продължаваха да съществуват кубинците, може би допринасяше за усещаното от мен особено излъчване на тази страна. Не бях омаяна от комунистическата идеология, дори напротив, но не мога да отрека, че си мечтаех за все още неосъществимото демократично устройство на обществото и често се чудех възможно ли е то да бъде постигнато и как да стане това.
Към Куба отпътувах в неблагоприятен за един чужденец момент - нейният лидер Фидел Кастро бе тежко болен и временно бе заместван от своя брат - Раул Кастро. Дали въобще щяха да ме пуснат да пребивавам в страната и свободно да я разглеждам и изучавам? Страховете ми бързо се разсеяха, защото още на пристанището усетих добронамереността на обикновените кубинци. Посрещнаха ни спокойни и усмихнати хора. Туристическата ни групичка бе поета от опитен екскурзовод и така, след вълнуващото прекосяване на Атлантическия океан с параход, вече предвкусвах приятните изживявания, които ме очак ...