Имаше едно момиче. Със светнали сини очи. С дълга коса, която често се развяваше усмихнато около нея. Особено когато тичаше. Смехът и огласяше поляната, гората и стигаше до селото, в което живееше.
Имаше едно момиче. Като всички останали. Което танцуваше по изгрев. С танца си тя поздравяваше всички твари на земята. Поздравяваше слънцето, което идваше. Поздравяваше луната, която се прозяваше уморено и отиваше да спи. Поздравяваше игривите облачета и сърдития вятър. Поздравяваше дърветата, тревичките и всички цветя.
Имаше едно момиче. Като всички останали. Което чакаше с нетърпение да поязди своето кафяво пони. Беше толкова вълнуващо. Вятърът се заиграваше с косите ù. От звънкият и смях се обръщаха дърветата и животните.
Имаше едно момиче. Като всички останали. Което имаше най-добра приятелка. С която правеха всичко заедно. И толкова си липсваха, че ставаха сутрин още преди първи лъчи. За да посрещнат заедно с танци новия ден.
Но случи се нещастие. Един ден както си яздеха и смехът им ог ...