Грен лежеше немощен на удобното, топло легло и с Тамида се гледаха в тишината прекъсвана само от чуроликането на малката птичка на прозореца, докато баща й се качваше по стълбите. Приятелката му, която явно бе и една от лечителките в селото му беше казала набързо да избягва да говори защото отварата бе изгорила гърлото и вътрешностите му. Щяло да му трябва време да се възстанови напълно, но разбра че след няколко часа ще е по-добре и ще може да говори и да се храни. На вратата се почука плахо:
-Влез татко! – каза Тамида високо.
Толбърн отвори вратата и застана на прага. Докато гледаше към легналия в леглото войн, големите му сини очи бяха пълни с вина.
-Как е той, миличка? – попита управника плахо дъщеря си.
-Ще живее! – отвърна Тамида и пак погледна към Грен с грижовна усмивка. – Организма му е много силен! Това беше най-мощната отвара която съм виждала откакто съм лечителка! Цяла нощ се бори за живота си и се гърчи и бълнува. Разгледах и стъкленицата на пода на килията…
-продължи да ...