6:20

  Прибирам се от вкъщи към вкъщи. /Никак не ми се тръгваше, ама все пак, от кумова срама, ‘щот стана никое време, събрах си новия балтон, корите за баничка и половинката „Пиринско” и се понесох.../

  "Кубинките" ми поскърцват в снежната тишина, рошави снежинки пудрят носа ми, щръкнал изпод качулката, уличните лампички светят уютно и няма „шушани”...

  Приятно хладно и неповторимо пусто.

  Подритвам пухкавите преспи, душата ми звънти!

6.30

  Само „тирантите” на тролея припукват откъм булеварда.

  Нирвана!

6:40

  От някакъв вход изхвърча, опакован в бабината вълна, идиот, настървен колкото прежаднял носорог, влачейки, на сиджимка, тлъст, нацупен мопс:

   - Айде, върви бе, Бари! Моля ти се!

  Грррр...

  Бари не върви. Грухти и седи:

  - Бари, ‘айде бе, говедо! Ща попилея!

  Бари пак не ще.

  Плача и ближа сълзи и сополи, преди да са се вледенили.

6:45

  Молби, уговорки, заплахи.

  Борът притреперва, рухват ледени висулки...

  Бари, за да не бъде „попилян”, усещайки сутрешното напрежение на Човека, прави осем крачки, подпишква пътечката, пуска едно „кюфтенце” и сяда. Непоклатим.

6:49

  Бари, на „буксир”, по корем, бива прибран, оставяйки диря като от ранен пингвин...

6:51

  Ухание на запържен лук.

6:53

  Запържен лук, евтино кафе и джоджен.

6:54

  До вкъщи има още два блока.

  Мразя Бари, баби и боб.

7:00

  У дома. Сипвам си.

7:15

  Аларми!

  Котки, куче и дете, което отказва да върви!

7:20

  Втора бира.

  - Айде, ставай, Моля ти се!

7:25

  Говедото не ще. Сещам се за Бари. /И как нямам подходяща сиджимка.../

  Както и да е. Тръгна. На собствен ход, без насилие.

10:00

  Валят рошави снежинки. Навън!

  Котките спят, кучето си мирише в кьошето.

  Пия, пуша, пиша и чакам да минат още четири часа до заплатата.

  Нирвана!

15:30

  Прибирам се от офиса към вкъщи. 

  Без снежинки, без девствени преспи, „83” е пълен с „шушани”, както и магазинЪт.

  Мечтая да съм Бари. И да препикая „ЛИДЛ”.

16:30

  Лягам. Следобедно. С Катеричката.

  Нирвана!

18:30

  Цялата къща дрънчи. Истерично.

  Мамка му и прасе!!

  Нема нирвана!

18:40

  По пижама и балтон, с необръснати прасци, ремонтирам бравата на входа. С две съседки и две отвертки.

19:30

  Кучето, котките, кухнята.

  Сипвам си.

20 и нещо.

  Телефонът квичи:

  - МамШе, идваме!

  Ааааа! ‘Начи.

  „МамШе”, в нашия „Даскалов” речник, е дума, която, в зависимост от контекста, може да означава, освен мазно обръщение, и други няколко различни действия, демек може и да е глагол /английският език ряпа да яде/, а именно:

  1/ Излизам! /и няма да се върна скоро - сег. вр., както и бъдеще такова, в рамките на 24 часа//

  2/ Трябва ми! /в брой, отново сегашно време, без право на обжалване/

  3/ Насрах се! /мин. вр. с бъдеще такова, в което аз ще бърша нечий кафяв задник/

  4/ Помагай! /повелително наклонение. Точка./

22 и нещо.

  Еххх, Бари! Еххх, баби! Еххх, Зима!

02.30

  За четвърти път плюскам.

  Всичко спи. И тролеят също.

  Баси! Нирваната ми?!

3:40

  Пухчо краде последните ми две солетки. И си нахлузва опаковката, от солетите, на /с извинение/ изкъртената, космата, мустаката, шибана котешка глава. И се паникьосва. И се юрва, с „чувала”, да търчи, като обезглавена кокошка, из цялата къща.

  Нямате представа колко поразии могат да се направят с четири лапи, без глава...

4:00

  Събирам стъкълца и стърготини.

4.25

  Отчаяна, гледам филм. Даже не го и виждам...

6:15

  Дръъъън! Дубрютру!

6:20

  Тръгвам си към вкъщи!

П.С.

  Тук-там липсват по няколко часа. И за да не питате:

  1/ Алкохол

  2/ Обезмаслител

  3/ Щипка дрямка

  4/ Алкохол