6:20
Прибирам се от вкъщи към вкъщи. /Никак не ми се тръгваше, ама все пак, от кумова срама, ‘щот стана никое време, събрах си новия балтон, корите за баничка и половинката „Пиринско” и се понесох.../
"Кубинките" ми поскърцват в снежната тишина, рошави снежинки пудрят носа ми, щръкнал изпод качулката, уличните лампички светят уютно и няма „шушани”...
Приятно хладно и неповторимо пусто.
Подритвам пухкавите преспи, душата ми звънти!
6.30
Само „тирантите” на тролея припукват откъм булеварда.
Нирвана!
6:40
От някакъв вход изхвърча, опакован в бабината вълна, идиот, настървен колкото прежаднял носорог, влачейки, на сиджимка, тлъст, нацупен мопс:
- Айде, върви бе, Бари! Моля ти се!
Грррр... ...