РосиДимова (Росица Димова)
103 4601
10 апр. 2022 г., 22:13

 Двеста и шестдесет грама любов 

  Проза » Рассказы
1440 8 23
Произведение от няколко части
11 мин за четене
Животът е един промеждутък между раждането и смъртта, в който сме вкопчени. Прилича на преспапие, пълно с две меланхолии: едната по онова, което не си преживял, а другата по това, което не можеш вече да върнеш. И докато се оглеждаш объркано, сегашният миг се изплъзва и отминава. Разбираш, че си го пропуснал едва, когато видиш гърба му и затворената врата.
Навън денят умираше под тежките, мастилени облаци. Лусия стоеше в тясната си стая, голяма колкото кутия за инструменти. Само да се протегнеше и можеше да докосне отсрещната стена. В тази теснотия бе наблъскала вещите и мислите си. Бе чиста и подредена, но толкова малка, че с едната ръка можеше да затвори вратата и в същото време с другата да отвори прозореца. Типичните испански жилища. Малки стаи, като кибритени кутийки. Тесни прозорци, за да не влиза прекалено слънце, защото тук повечето дни от годината бяха дълги и горещи. Имаше късмет, че спалнята ѝ не гледаше към патиото*, откъдето редовно се носеше глъчка, мирис на чесън и риба.. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

» следваща част...

© Росица Димова Все права защищены

Предложения
: ??:??